Сини сливи Стенли
Описание
СИНИ СЛИВИ СТЕНЛИ
Произход и пазпостранение. Получен е чрез кръстосването на Ажанска х Гранд Дък в Нюйоркската земеделска опитна станция Geneva, САЩ, през 1910 г. Ъ нас е внесен през 1961 г. и има голямо разпостранение.
Агробиологична и екологична характеристика. Дървото е умеренорастящо. Короната е обреатно пирамидална, рядка. Водачът рано отслабва и губи надмощието си. Скелетните клони излизат под ъгъл около 45 грдуса, гарнирани са нагъсто с майски бокетчета. Пробудимостта на пъпките е добра, а разклоняемоста - слаба. Цъфтежът е средно ран. Сортът е добър обрашител, самофертилен. Рано встъпва в бързо нарастващо плододаване. Родовитостта е голяма и редовна. Толерантен е на шарка, слабо се напада от червени петна и средно от ръжда. Силно чувствителен е на ранно и късно кафяво гниене. Задоволително устойчив е на суша и незадоволително - на зимни и повратни студове. Към почвата не е особено взискателен. Подходящ е за интензивни насаждения, изискващи висока агро техника. Плодовете узряват през последното десетодневие на август и първите дни на септември - бързо презряват. Те са едри ( 49 х 37 х 36 mm ), със средно тегло 32 g, обратно яйцевидни, със слабо изразена шийка, несиметрични. Коремният шев е добре изразен, разположен в средно широка бразда. Връхната точка е светла, намира се в слаба вдлъбнатина. Кожицата е тънка, тъмновиолетово-синя с многобройни точици и силен налеп. Месото е зелено-жълто, плътно, със зърнеста структура, сочно с добри вкусови качества. Костилката е много едра ( 27 х 8 х 14 mm ), със средно тегло 1,53 g, съставляващо 5,2 от теглото на плода, овална, със силно трапчинеста повърхност, заострена към дръжката, почти отделяща се от месото.
Техно логична характеристика. Навреме обрани, плодовете издърйат на тпанспорт. В пълна зрялост не понасят съхранение. Използват се за консумация в прясно състояние, за сушене, за ракия. Компотите получават отлична оценка, а сокът - много добра.
Произход и пазпостранение. Получен е чрез кръстосването на Ажанска х Гранд Дък в Нюйоркската земеделска опитна станция Geneva, САЩ, през 1910 г. Ъ нас е внесен през 1961 г. и има голямо разпостранение.
Агробиологична и екологична характеристика. Дървото е умеренорастящо. Короната е обреатно пирамидална, рядка. Водачът рано отслабва и губи надмощието си. Скелетните клони излизат под ъгъл около 45 грдуса, гарнирани са нагъсто с майски бокетчета. Пробудимостта на пъпките е добра, а разклоняемоста - слаба. Цъфтежът е средно ран. Сортът е добър обрашител, самофертилен. Рано встъпва в бързо нарастващо плододаване. Родовитостта е голяма и редовна. Толерантен е на шарка, слабо се напада от червени петна и средно от ръжда. Силно чувствителен е на ранно и късно кафяво гниене. Задоволително устойчив е на суша и незадоволително - на зимни и повратни студове. Към почвата не е особено взискателен. Подходящ е за интензивни насаждения, изискващи висока агро техника. Плодовете узряват през последното десетодневие на август и първите дни на септември - бързо презряват. Те са едри ( 49 х 37 х 36 mm ), със средно тегло 32 g, обратно яйцевидни, със слабо изразена шийка, несиметрични. Коремният шев е добре изразен, разположен в средно широка бразда. Връхната точка е светла, намира се в слаба вдлъбнатина. Кожицата е тънка, тъмновиолетово-синя с многобройни точици и силен налеп. Месото е зелено-жълто, плътно, със зърнеста структура, сочно с добри вкусови качества. Костилката е много едра ( 27 х 8 х 14 mm ), със средно тегло 1,53 g, съставляващо 5,2 от теглото на плода, овална, със силно трапчинеста повърхност, заострена към дръжката, почти отделяща се от месото.
Техно логична характеристика. Навреме обрани, плодовете издърйат на тпанспорт. В пълна зрялост не понасят съхранение. Използват се за консумация в прясно състояние, за сушене, за ракия. Компотите получават отлична оценка, а сокът - много добра.